Бургас (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.
| Бургас (община) | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Бургас |
| Площ | 559,15 km² |
| Население | 219 747 души |
| Адм. център | Бургас |
| Брой селища | 12 |
| Сайт | burgas.bg |
| Управление | |
| Кмет | Димитър Николов (ГЕРБ; 11 ноември 2007) |
| Общ. съвет | 51 съветници
|
.png) | |
| Бургас (община) в Общомедия | |
Община Бургас се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас. Административен център на общината е град Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в централната част на област Бургас и с площта си от 559,151 km2 заема 6-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 7,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Созопол;
- на запад – община Камено;
- на север – община Айтос;
- на североизток – община Поморие;
- на изток – Черно море.
Релеф, води
[редактиране | редактиране на кода]С изключение на най-северната и най-южната и югоизточна част територията на общината се заема от източната, най-ниска част на Бургаската низина. Най-северната част, част от землищата на селата Драганово и Брястовец се заемат от южните склонове на Айтоска планина (част от Източна Стара планина), като тук се намира и най-високата точка на общината – връх Керезбаир (330 m). В най-южната част, в землището на село Извор се простират част от най-северните разклонения на рида Босна от планината Странджа с маскимална височина до 160 m. В югоизточната част, в землището на село Маринка попадат западните склонове на възвишението Росен баир с височина от 267 m. В центъра на общината, западно от квартал „Меден рудник“ на град Бургас се издига уединеното възвишение Върли бряг с височина от 209 m.
Цялата община попада във водосборния басейн на Черно море. Тук се намират двете ни най-големи черноморски езера – Бургаското и Атанасовското и източната част на големия язовир Мандра. През общината преминават най-долните течения на четири реки: Айтоска и Чукарска река, вливащи се в западната част на Бургаското езеро и Факийска и Изворска река, вливащи се в югоизточната част на язовир Мандра.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Братово | 146 | 8,285 | Джан кардаш (до 1934 г.) | Извор | 541 | 46,903 | Кайнарджа (до 1899 г.) |
| Брястовец | 290 | 29,292 | Кара агач (до 1934 г.) | Изворище | 389 | 23,916 | Терджумен (до 1934 г.) |
| Бургас | 206 139 | 284,442 | 3-то по големина з-ще в Б-я | Маринка | 1177 | 24,597 | Карагьозлер (до 1931 г.) |
| Българово | 1695 | 52,035 | Урум ени кьой (до 1934 г.) | Миролюбово | 107 | 7,080 | Домуз орман (до 1951 г.) |
| Димчево | 174 | 17,272 | Скеф (до 1951 г.) | Равнец | 1323 | 33,645 | Kаба сакал (до 1934 г.) |
| Драганово | 433 | 12,246 | Арнауткьой (до 1934 г.) | Твърдица | 488 | 19,438 | Ахренлии (до 1931 г.) |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1886 г. – с. Салихлер – изселено;
- Указ № 472/обн. 10 октомври 1899 г. – преименува с. Кайнарджа на с. Извор;
- указ № 162/8 април 1931 г. – признава н.м. Ветрен за с. Ветрен;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Атанас кьой на с. Атанасово;
- – преименува с. Лъджа кьой на с. Баня;
- – преименува с. Джан кардаш на с. Братово;
- – преименува с. Кара агач на с. Брястовец;
- – преименува с. Урум ени кьой на с. Българово;
- – преименува с. Мугрис на с. Горно Езерово;
- – преименува с. Вая кьой на с. Долно Езерово;
- – преименува с. Арнауткьой на с. Драганово;
- – преименува с. Терджумен на с. Изворище;
- – признава и преименува н.м. Баа тарла за с. Лозово;
- – преименува с. Каба сакал на с. Равнец;
- – преименува с. Ходжамар на с. Рудник;
- МЗ № 3774/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Рудник на м. Меден рудник;
- Указ № 808/обн. 18 юли 1948 г. – присъединява с. Атанасово като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Надежда на с. Крайморие;
- указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Скеф на с. Димчево;
- – преименува с. Домуз орман на с. Миролюбово;
- Указ № 236/28 май 1956 г. – преименува с. Баня на с. Банево;
- Указ № 292/обн. 30 юли 1957 г. – признава н.м. Черно море за мин.с. Черно море;
- Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Българово за с.гр.т. Българово;
- Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Българово за гр. Българово;
- Указ № 2013/обн. 24 октомври 1975 г. – присъединява м. Меден рудник като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 3182/обн. ДВ бр.89/17 ноември 1987 г. – присъединява с. Горно Езерово като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – присъединява с. Долно Езерово като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 313/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Житарово – с. Ветрен;
- Указ № 383/обн. ДВ бр.98/4 ноември 1996 г. – отделя с. Маринка и землището му от община Созопол и го присъединява към Община Бургас;
- – отделя с. Твърдица и землището му от община Созопол и го присъединява към Община Бургас;
- – присъединява с. Ветрен като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21 май 2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към Община Бургас;
- Реш. МС № 452/обн. ДВ бр.47/26 юни 2015 г. – присъединява с. Рудник като квартал на гр. Бургас;
- – присъединява с. Черно море като квартал на гр. Бургас;
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Община Бургас включва два града (Бургас и Българово) и 13 села. Административно-териториалното деление на община Бургас включва 10 кметства (гр. Българово, м.с. Черно море, с. Рудник, с. Равнец, с. Маринка, с. Драганово, с. Брястовец, с. Изворище, с. Твърдица, и с. Извор) и 3 населени места с кметски наместници (с. Братово, с. Димчево, с. Миролюбово[1]. Въпреки че Община Бургас е с население над 100 000 души, тя не е поделена на административни райони[2].
В самия гр. Бургас са обособени 6 териториални дирекции[3]:
- „Възраждане“ – к-с „Меден Рудник“, кв. „Победа“, „Акациите“ и „Горно Езерово“
- „Изгрев“ – к-с „Изгрев“, к-с „Зорница“, кв. „Сарафово“
- „Приморие“ – ЦГЧ, к-с „Възраждане“, кв. „Крайморие“, с. Ченгене скеле (Рибарско селище), Парк „Росенец“, Алатепе
- „Освобождение“ – к-с „Славейков“, кв. „Лозово“, „Банево“ и „Ветрен“
- „Зора“ – к-с „Лазур“, к-с „Бр. Миладинови“
- „Долно езерово“ – едноименният квартал.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Средногодишното население за 2011 година е 212 902 жители[4].
Население на община Бургас през годините, според данни на НСИ:[5]
| Година | Население |
| 2010 | 206 700 |
| 2011 | 212 032 |
| 2012 | 211 535 |
| 2013 | 211 764 |
| 2014 | 211 033 |
| 2015 | 209 613 |
| 2016 | 209 331 |
| 2017 | 209 202 |
| 2018 | 208 915 |
| 2019 | 208 235 |
| 2020 | 205 329 |
| 2021 | 204 804 |
| 2022 | 194 993 |
| 2023 | 194 809 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[5]
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
| Раждаемост | 2368 | 2470 | 2241 | 2055 | 1968 | 1983 | 2008 | 1939 | 1923 | 1890 | 1819 | 1855 | 1712 | 1679 | 1601 | 1636 |
| Смъртност | 2315 | 2317 | 2393 | 2352 | 2357 | 2352 | 2368 | 2424 | 2463 | 2497 | 2469 | 2513 | 2757 | 3329 | 2860 | 2426 |
| Естествен прираст | 53 | 153 | -152 | -297 | -389 | -369 | -360 | -485 | -540 | -607 | -650 | -658 | -1045 | -1650 | -1259 | -790 |
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[5]
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
| Раждаемост | 11.6 | 12.0 | 10.8 | 9.7 | 9.3 | 9.4 | 9.5 | 9.3 | 9.2 | 9.0 | 8.7 | 8.9 | 8.3 | 8.2 | 8.2 | 8.4 |
| Смъртност | 11.3 | 11.2 | 11.6 | 11.1 | 11.1 | 11.1 | 11.2 | 11.6 | 11.8 | 11.9 | 11.8 | 12.1 | 13.4 | 16.3 | 14.7 | 12.5 |
| Естествен прираст | 0.3 | 0.8 | -0.8 | -1.4 | -1.8 | -1.7 | -1.7 | -2.3 | -2.6 | -2.9 | -3.1 | -3.2 | -5.1 | -8.1 | -6.5 | -4.1 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[6]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 212 902 | 179 383 | 6264 | 3871 | 1407 | 728 | 21 249 | 100.00 | 84.25 | 2.94 | 1.81 | 0.66 | 0.34 | 9.98 |
| Бургас | 200 271 | 171 898 | 3800 | 3422 | 1330 | 666 | 19 155 | Бургас | 85.83 | 1.89 | 1.70 | 0.66 | 0.33 | 9.56 |
| Рудник | 3507 | 1030 | 1494 | 3 | 7 | 28 | 945 | Рудник | 29.36 | 42.60 | 0.08 | 0.19 | 0.79 | 26.94 |
| Черно море | 2361 | 1739 | 146 | 31 | 28 | 12 | 405 | Черно море | 73.65 | 6.18 | 1.31 | 1.18 | 0.50 | 17.15 |
| Българово | 1695 | 1177 | 5 | 6 | 487 | Българово | 69.43 | 0.29 | 0.35 | 28.73 | ||||
| Равнец | 1323 | 996 | 21 | 276 | 7 | 3 | 20 | Равнец | 75.28 | 1.58 | 20.86 | 0.52 | 0.22 | 1.51 |
| Маринка | 1177 | 1006 | 0 | 126 | 9 | 5 | 31 | Маринка | 85.47 | 0.00 | 10.70 | 0.76 | 0.42 | 2.63 |
| Извор | 541 | 481 | 0 | 4 | 53 | Извор | 88.90 | 0.00 | 0.73 | 9.79 | ||||
| Твърдица | 488 | 475 | 0 | 0 | 10 | Твърдица | 97.33 | 0.00 | 0.00 | 2.04 | ||||
| Драганово | 433 | 10 | 422 | 0 | 0 | Драганово | 2.30 | 97.45 | 0.00 | 0.00 | ||||
| Изворище | 389 | 66 | 312 | 3 | 6 | Изворище | 16.96 | 80.20 | 0.77 | 1.54 | ||||
| Брястовец | 290 | 207 | 54 | 0 | 3 | 5 | 21 | Брястовец | 71.37 | 18.62 | 0.00 | 1.03 | 1.72 | 7.24 |
| Димчево | 174 | 153 | 6 | 0 | 12 | Димчево | 87.93 | 3.44 | 0.00 | 6.89 | ||||
| Братово | 146 | 42 | 0 | 0 | 0 | 0 | 104 | Братово | 28.76 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 71.23 |
| Миролюбово | 107 | 103 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | Миролюбово | 96.26 | 3.73 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[7][8][9][10]
Награди за Община Бургас
[редактиране | редактиране на кода]- Победител в категория „Tech City“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Димитър Николов за цялостно внедряване на нови технологии в градовете за улеснение на гражданите и привличане на туристи.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През средата на общината, от запад на изток преминава последният участък от 15 km от трасето жп линия София – Карлово – Бургас.
През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,9 km:
- последният участък от 13 km от автомагистрала „Тракия“ (от km 346 до km 359);
- последният участък от 15,6 km от Републикански път I-6 (от km 492,9 до km 508,5);
- участък от 31,7 km от Републикански път I-9 (от km 224,8 до km 256,5);
- последният участък от 6,5 km от Републикански път II-79 (от km 83,7 до km 90,2);
- началният участък от 6,5 km от Републикански път II-99 (от km 0 до km 6,5);
- последният участък от 4,1 km от Републикански път III-906 (от km 61,2 до km 65,3);
- последният участък от 1,9 km от Републикански път III-5392 (от km 16,5 до km 18,4);
- началният участък от 6 km от Републикански път III-6008 (от km 0 до km 6,0);
- началният участък от 14,6 km от Републикански път III-6009 (от km 0 до km 14,6);
- последният участък от 1,8 km от Републикански път III-7907 (от km 15,2 до km 17,0);
- последният участък от 8,3 km от Републикански път III-7908 (от km 15,9 до km 24,2);
- началният участък от 18,9 km от Републикански път III-7909 (от km 0 до km 18,9).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кметства на община Бургас
- ↑ Съгл. чл. 10 ЗАТУРБ: райони могат да се създават...в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет.. На официалния сайт на общината такива не са посочени. В сайта на ЦИКМИ Архив на оригинала от 2010-05-14 в Wayback Machine. вдясно са посочени подразделенията на общините; от него е видно, че в община Бургас няма райони, за разлика от други градове, като напр. Варна.
- ↑ Териториални дирекции // официален сайт на община Бургас. Посетен на 4 декември 2009.
- ↑ за последната завършила година (2011 г.) по данни на Националния статистически институт
- ↑ а б в Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 14 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Бургас“ // results.cik.bg. Посетен на 14 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Бургас“ // results.cik.bg. Посетен на 14 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Бургас“ // results.cik.bg. Посетен на 14 септември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Бургас- ((bg)) Официален сайт
- ((bg)) Официален уебсайт на общински съвет Бургас
- ((bg)) Фейсбук група за чистотата в община Бургас
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||||||||||||
